theatre
Постоянната съпруга (Очарователни грешници)
Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – Камерна зала „Методи Андонов“
- Sat 7 Nov, 19:30
Add to calendar
от Съмърсет Моъм Превод: Евгения Панчева Сценичен вариант и режисьор: Бойка Велкова Сценография и костюми: Нина Пашова Музика: Теодосий Спасов госпожа Кълвър - Стела Ганчева Бентли - Светлозар Начев Марта Кълвър - Лана Гекова Барбара Фосет - Росица Александрова Констънс Мидълтън - Рада Кайрякова Мари-Луиз Дърам - Анджелика Джамбазова Джон Мидълтън - Михаил Сървански Бернард Кърсъл - Сотир Мелев Мортимър Дърам - Мартин Каров драматург на постановката Богдана Костуркова помощник-режисьор Елица Мутафчиева фотограф Елена Спасова „Постоянната съпруга“ е блестящ пример за пикантна комедия на интригата, в чийто център е неминуемият любовен триъгълник. Действието се развива стремително, изпълнено с неочаквани ходове и още по-изненадващи обрати, които предизвикнат истинско изумление и ведър смях. Но зад всичко това се крие тревожното усещане на Съмърсет Моъм, че съвременият човек, добре облечен, добре нахранен, обитаващ луксозни домове, попада в клопката на собствените си илюзии, в капана на егоизма си, заради когото може да пожертва всичко – любов, спонтанност, искреност и дори нравствена същност. Съмърсет Моъм (25. І. 1874 – 16. ХІІ. 1965) e един от най-великите писатели, притежаващ скоростелността на Оскар -Уайлдовия език и хапливата проницателност на Бърнард Шоу. Той се превръща в една от неподозираните сензации на британската сцена през 30 години на ХХ век. Театрите се надпреварват да поставят текстовете му, а по едно време в Лондон всяка вечер се играят поне четири - пет негови заглавия, рекорд, непостигнат от друг драматург и до днес. Не само в града на мъглите, но и из цяла Европа комедиите му и предизвикват искрен смях и удивление с виртуозната си интрига, неочаквани финали и особено интензивен и бляскав диалог. Ако е вярно твърдението на една героиня на Съмърсет Моъм, че за жените едно от най-големите наслаждания е „неподправеното удоволствие от преструвките”, то тогава ни изглежда съвсем логичен въпросът, който поставя в пиесата си „Постоянната съпруга“ - възможно ли е постоянство в любовта, способен ли е модерният човек на отдаденост и заслужават ли думите му истинско доверие. Въпреки че днес критиката оценява театралното наследство на Моъм като част от характерния дух на едуардианската епоха, посветена на повърхностни проблеми и лек салонен смях, тъкмо неговата комедия на нравите въвежда в новоеропейската драма централния образ на модерната жена, воюваща както за правото си на себеизява и професионална реализация, така и на интелектуална и финансова независимост. Повлиян от писателския маниер на Мопасан, парадоксално в театралните си текстове Моъм съчетава изискания стил с трезвостта и съмненията на натурализма. Така той успява ярко да разобличи британския пуритански морал и неговото благонравно лицемерие.