opera

Норма

Софийска опера и балет

Трогателната история на друидската жрица и нейната саможертва в името на любовта, изключително поетично пресъздадена в образи и в костюми от Уго де Ана сполучливо се допълва от внушителния декор, сред който се разиграва действието. Всеки от героите изглежда като че ли незначителен на фона на импозантните 14-метрови колони с двуметрови основи. Фантастичната сценография, мултимедия и костюми, „заети“ от епохата на Наполеон, през която е композирана „Норма“, засилват внушението на написаната преди 185 години творба. Великолепните хорови откъси засилват въздействието на музиката на творбата, която в съзнанието на зрителите – от момента на създаването й до днес се свързва най-вече с магичната ария-молитва на Норма „Каста дива“. Оркестърът майсторски представя цялото богатство от нюанси и настроения, което музиката съдържа. Познавачи на Белини от Германия и от други европейски държави изразяват възторг от видяното на софийска сцена. „Това е постановка на световно ниво, с изпълнителки на главните женски роли, които биха били гордост за всеки театър“, обобщи впечатленията си за премиерата д-р Благой Апостолов от немското Радио „Опера“. Критиците и публиката са единодушни във възторзите си за постановката на първия ни оперен театър. Една популярна гледна точка за „Норма“ на Винченцо Белини е, че главната роля е толкова безобразно трудна за пеене, че операта е оцеляла в годините след премиерата си през 1831 г., само като средство за изява на няколко особено надарени примадони: Джудита Паста, Мария Малибран, Джулия Гризи (и трите от които Белини е чувал, преди да умре на тридесет и три), Лили Леман, Роза Понсел и Мария Калас. Бог знае, че не е лесна партия за пеене, с нейната взискателна смесица от вокални и емоционални текстури, нейните горни до-та (някои отиват и до ре) и си-бемоли под петолинието, линиите ѝ с дълъг дъх, скоковете надолу с октава и показните ѝ трели. Човек трябва да може да пее и силен, естествено звучащ контраалт, и някои от най-високите колоратури, писани някога. Ролята на Норма изисква автентичен белкантов сопранов глас, който може да бъде едновременно подвижно-птичи и вещичарски-драматичен. Освен това драматичното предизвикателство на тази дълбока и сложна партия е поне толкова голямо, колкото и музикалното. В ролята на Норма, жрицата на друидите и презряната жена има толкова голям потенциал за драматично вълнение, колкото и в ролите на която и да е от великите трагични кралици на Расин. Може да се окаже, че само шестте сопрана, които току-що назовах, са се справили и с двете предизвикателства едновременно и са постигнали нещо близо до пълния потенциал на тази роля.

Tickets and details